Откъде извира афинитетът ти към изкуството и как стана толкова добър? 

Не мога да кажа с точност откъде, но още от малък усетих, че имам порив към красивото и да създавам нещо чрез ръцете си и ума си и по този начин започнах да изобразявам като дете някакви детски рисунчици и забелязах, че умея да се справям с детайли. Родителите ми ме поощряваха и започнах по-сериозно да навлизам в творческите ми моменти като дете, и после това се разви. Като станах тийнейджър исках да изразявам емцоиите и състоянията си - исках да ги изразявам върху стени, камъни, платна, листове, каквато и да е повърхност - то си е нещо, което те грабва и те владее. Аз така съм го усетил. Не е нещо, което аз го владея, а то ме поглъща. А за другото, аз не мисля, че съм толкова добър. Не се мисля за много добър и има много път да извървя. Пътят на твореца е много дълъг и мисля, че до дълбока старост няма да съм толкова добър, колкото ми се иска.

Какво обичаш най-много да рисуваш? 

По принцип почти няма неща, които да не обичам да рисувам и най-вече неща, които са за издигането на съзнанието на човек. Всички които са за принизяване на съзнанието, не ме кефят - някакви кървища, меса, гадости, които не са ми много в природата. Като цяло най-много се кефя на човешки фигури, хора, пейзажи.

Имаш ли ритуали на вдъхновение или оставяш на музите да си свършат работата? 

Като цяло не знам дали са ритуали но концентрацията Това е моят ритуал. Да се фокусирам и да изключа околната среда около себе си. И да се вглъбя в това, което трябва да създам - дали ще е върху платно или стена.

Това е моят ритуал. Да се фокусирам и да изключа околната среда около себе си. И да се вглъбя в това, което трябва да създам - дали ще е върху платно или стена. То като цяло рисуването се впуска свише - хората казват, ти си много талантлив. Талантът идва от Бога, а колко ще го развием зависи от нас и колко сме амбициозни в това, което правим. А дали чакам музи? Не. Музата и уменията вървят ръка за ръка. Не че едното започва и другото спира. Докато умея да рисувам, то музата ще ме движи през цялото.

Как се справяш с по-мудните моменти?  

Като цяло на мен винаги ми се рисува. Има моменти, когато искам да отдъхна. Има моменти, когато съм набрал скорост и ако спра рязко все едно запушвам каналала и не мога да продължа толкова лесно, колкото е било преди. Това са вероятно трудните моменти. Тогава гледам да си почина качествено, като през това време се вдъхноявавам от по-добри художници, за да продължа с нови сили.

Как възпита вкуса си към определен вид изкуство? 

Не мисля, че се възпитава а придобива. Понякога има вкус към абстрактното, понякога не. Зависи от настроението, обкръжанието, но зависи и към настройката ми как ще възпитавам вкуса си.

Любими творци? 

Всеки артист си има любими творци. Не бих казал, че са ми като икони, но се кефя на старите майстори, както и съвременни класици. Може би Уилям Божиро - за мен е дал много за изкуството и го е развил в световен мащаб. Климт също ми е един от любимите, а от новите се радвам на Насимо още отпреди да се запознаем и хората от стрийт изкуството. Алфонз Муча много ме е вдъхновявал през годините. Фотографи и филмови творци също ме вдъхновяват. От много места черпя впечатления

А’какви са предизвикателствата на изкуството? 

Винаги има предизвикателство. Понякога ми се налагало да рисувам върху стъкло или текстил, но основните формати са платно и стена. Предпочитам да рисувам на платно, там се потапям в моя свявт. Процесът на рисуване по платно е много личен, по-интемен, съзерцателен, докато постигнеш желаното - много повече вникваш, докато при стената е важно първоначалното въздействие. Първото впечатление е как ще смае публиката чрез мащаба си и със съдържанието.

Ами грешките? Как ги превъзмогваш? 

Ами като цяло ние сме такива същества, че умеем да грешим във всичко и грешките един вид ги приемам като път, по който мога да усъвършенствам. Затова не казвам, че съм супер добър и мога да кажа, че те ме изграждат и ми дават стимул да творя и да се приемам като личност. Да, приемам грешките като възможност да се развивам и не са нещо, което ми пречат, а всъщност ми помагат.

провел интервюто: Симеон Черепов

снимка: Лоолита Николова