|
Една нощ, вероятно в подготвителна почивка за поредния фестивал с доста забързана покана, сънят на FGA създателя, Насимо, беше прекъснат от видение за немислим стенопис. Арт пътешествие с квадратура от 194 000 м. се простира през 1940 училища в България, които, по наши представи, само чакат да осъмнат със свежа стена, композирана с идеята да зарадва всеки минувач. Осъзнавайки, че не всяко школо споделя визията ни за техните стени, търпеливо изчакваме да съберат достатъчно кураж, докато ние работим с тези като СУУУС “Проф. Д-р Дечо Денев”, които имат амбицията за промяна, но са нямали финансовия ресурс за нейното реализиране. Сега, с помощта на правилните герои, мечта, отлежавала 7 години, е вече реалност и успешно зададе първата стъпка във вече 193 950 кв.-метровото приключение, наречено Великата Стена на България.
Малко за СУУУС “Проф. Д-р Дечо Денев”Никой друг вид училище не усеща натиска за иновативност и креативност колкото този, създаден за деца в нужда от специализирано обучение, като “Дечо Денев” с години оправдава очакванията на родители от цялата страната. Успехът при тях е заложен от ден 1. през 1894г., когато училището се превръша в общ проект на Фердинант Урбих, задал тласъка за откриване на подобно заведение; Принцеса Елеонора, отговорна за събиране на средствата; и проф. Дечо Денев, автор на педагогическа литература за ученици с понижен слух и дългогодишен директор на училището.
Желанието на Урбих никога не е било единствено да има училище, където учениците да се чувстват комфортно. Амбицията на училището да предлага пълна учебна програма по най-високите стандарти и да гарантира кариерни възможности на абитуриентите си го прави по онова време най-прогресивното на Балканите, ако не и в цяла Европа. И без умисъл да си надуваме балоните, фактът, че ни дадоха шанс да изобразим разчупено патронажната троица Урбих-Елеонора-Денев доказа, че 130 години по-късно ръководството полага също толкова голяма грижа за щастието на децата без да прекъсва усилията си в надмогването на образователните граници.
Кой, Кого и Как?Как реализирахме проекта? Самата идея за стенопис с чутовните 194 000 кв.м. е достатъчна да откаже един артист, че дори и той да имa идеи за всяко едно парче, организационните пречки като получаване на одобрение за проект или скица, набиране на асистентите или нужните средстава ще запънат и най-опарения художник. Но благодарение на “правилните герои”, споменати преди малко, стената видя бял свят без обичайните пречки на едромащабните проекти.
Айлин, нашият координатор,поддържаше връзка с директора на училището, Севдалина Джонгарска,която ни гласува пълно доверие. Желанията ѝ се изчерпаха до това да се изобразят ликовете на гореспоменатите патрони. Останалата част се пое изцяло от нас, защото, по нейни думи, не е нужно напътствие, когато човек си разбира от работата.
Финансовите парамтетри бяха покрити от щедрата подкрепа на фондация Манол Пейков и приятели, както и всички наши продажби от принтове. За боите се погрижиха OIKOS ,които осигуряват дълготрайните си премиум материали за всичките ни проекти ..
Кои са артистите?Основните заподозрени за проекта са Станислав Трифонов - Насимо, който изготви проекта и изобрази Проф. Дечо Денев; Камен Бонев чиято част включваше лицата на Принцеса Елеонора и Фердинанд Урбих; Миленист - най-добрият калиграф, когото познаваме - се зае с буквите, допълващи пространството между портретите; и Светлозар Янков - Све, който асистира в пренасянето на скицата към стената.
Концепцията е традиционна, но със съвременен дух, и в крак с това, което искат повечето училища, като е един от по-отличителните параграфи е цвета.Камен Бонев пламенно защити избора на гамата с надеждата повече училища да поемат към смелите цветове:
“Забелязал съм тази тенденция, където училищата търсят все повече един етнографски, монохроматичен стил, който не е уместен, защото със същия успех може да сложиш обикновен едромащабен принт. Нашата идея е не само представим идолите на училището, но и да освежим училищната среда и да създадем такава култура, която цени артистичния поглед.”
С малко по-прагматични идеи за избора на цвят се включи Све, който обясни как артистите са се отместили от естествените нюанси на кожата: “Наблюдаваме как изглежда заобикалящата среда на обекта, стремейки се да изберем гама, която да е в тон с училището, за да постигнем хармония без да правим нещата скучни”
И ако по случайност ти омръзнат портретите, може да се изгубиш в детайлите, които Миленист е заложил в своята калиграфска част: “Гледах да се водя по проекта на Насимо, който беше заложил в скицата нещо подобно на стила Вяз, затова използвах него и не съм влагал моята готическа фрактура (сигурно минимален процент, но за буквите на фон). Въпреки това, изборът на думите си е напълно мой: Вяра, Надежда, Любов, Знание… мислех си колко е важно присъствието на тези думи около децата. Бих казал, че съм 7/10 доволен, защото този тип букви навлезе в портфолиото ми наскоро и вече след стената се чувствам по-уверен в изписването им." За животът след първата стена има какво да сподели и Насимо, който е на борени крачки от следващата квадратура от Великата Стена на България. “Ами, доволно недоволен съм от всичко това, но все пък аз за всяка стена съм една идея по-недоволен. Бих казал, че най-трудното при този проект беше управлението и хармонизирането на 4 различни стила от различни артисти (аз в това число), за да се създаде нещо хомогенно, което изглежда добре. Не сме задълбавали прекалено много символизми. Два водещи елемента са триъгълникът, който обединява патронажната троица и ръцете от двете страни, които представляват букви от езика на глухонемите."
Какво желаеш да намериш в лицето на следващия проект? “На косъм сме от събирането на сумата за Техникума в Търговище и се надявам да оставим още по-креативен отпечатък. Също като при “Дечо Денев”, отново се надявам да намерим ученици с афинитет към изкуствoто, които да се развихрят около нас и вбъдеще застанат начело на новото поколение стенописци” За щастие на всеки ученик , който зърне нашите артисти в действие, се предоставя възможността да вземе четката и да остави своята следа с насоки от артистите. Все пак, съдбовният момент за всеки артист идва в най-неочакваните житейски епизоди, та всяка стена цели да бъде този момент за всяко дете.
“Това, което се опитваме да задвижим, е един диалог с децата”, споделя ни Камен, “в който те виждат как изкуството се създава и се запалват по него. Ние имахме няколко ученици, които идваха при нас и желаеха да видят как се случва всичко. Дори и да не се захванат сериозно с изкуство след това, този малък принос ще остане завинаги на стената и, надявам се, в сърцето на ученика."
Ако искаш не само словом да подкрепиш каузата на ФГА за по-добра учебна и градска среда, или просто желаеш собственото ти дете да се развива в система, ценяща изкуството, може да ни доближиш към успеха с кратка визита в нашия онлайн магазин. |

