От турист в пътешественик

След като Антъни Бурдейн запечата във времето фразата "Бъди пътешественик, не турист", днес човечетата с камери и шапки желаят да открият истинската, сурова, но все пак гостоприемна страна на целевата им дестинация. Именно тези поуръфани места са типичната Мека на уличното изкуство. Според Креспи-Вальбона и Маскарилья-Миро, днешният турист иска "да бъде местен, а не да играе ролята на такъв; иска да сподели чувствата, преживяванията, начина на живот и възприятията на местните хора в техния град". Добър пример за това е проектът на Барселона "Pinacoteca a Cel Ober", който има за цел чрез стенописи да съживи позападналите улици на града. Успеваемостта на града е белязана от реакцията на туристите, които търсят нови стени с изкуство всеки следващ сезон, с което пускат финансовото кранче за местни художници и бизнеси.

За ума и душата

Че красотата си има своята субективна черта не може да бъде отречено и това се наблюдава и при стенописите. Има добри произведения, които си вършат работата, и добри произведения, които не я. Често успехът им опира до място, време и до това какво харесват жителите. Но дори една стенна картина да не се понрави на вкуса на околните, това не обезсмисля целта ѝ. В това виенско изследванетествали нивата на стрес и тревожност при посетители на случаен паркинг. Участниците в изследването първо трябвало да минат покрай озеленена паркинг постройка на път за колата си. На следващия ден упражнението се повтаря, но този път постройката от вчера била нагиздена с артистични елементи и ярки цветове.

Резултатите доказват нещо, познато от столетия: хората са значително по-спокойни и в по-добро настроение, когато са минали през “артистичния паркинг”. Всяко дете знае, че ярките цветове повдигат настроението независимо тяхната композиция или предназначение. Това не доказва, че обезателно всяка картина е велика само защото цветовете ѝ карат невроните ни да танцуват. Проблематиката тук е, че публичното изкуство може само да ни е от полза в дългосрочен план и че естетиката, макар и важна, е най-често въпрос равнопоставена дискусия между троицата художници-обитатели-клиент

Откриване на заровени съкровища

An obvious upside of mural art that needs no field researches to justify it is the way graffiti fests and urban mural projects reinvigorate declining communities and shabby city areas. Population drain in smaller parts of any country has been an issue too difficult for governments to tackle with a solution aligning with their aim to optimise preexisting trends of economic centralisation rather than alleviating labour shortages and lack of opportunity in provincial areas. Today, we see several towns merrily welcoming fresh tourists who would otherwise be oblivious to their existence thanks to the addition of eye-catching visuals.

One homegrown example is what Старо Железаресело от средно историческо значение, но все пак непознато на мнозина, виждаме как тълпи от туристи нахлуват в градчета на практика спасени от новата им култура. Откакто Железаре се случи, медиите описват мястото като миниатюрен MOMA за местните, които, противно на стереотипа, че възрастните не харесват улично изкуство, са влюбени в политическите карикатури и Уорхолските супни консерви по стените на варосаните им къщи.

С или без изкуство, места като Старо Железаре рано или късно ще намерят нови жители, търсещи по-спокоен живот сред природата (поне така си мисля аз). По-трудни за решаване са казусите на някога амбициозни бетонни yчастъци, които сега са превърнали в свърталища на своеволието. Когато Йоханесбург, град, изнемощял от последиците на апартейда, се сблъсква с грозната презастроена джунгла на квартал Мабоненг, управата на града е прибягнала към устойчив и евтин начин да го съживи без да натоварва данъкоплатците. След ремонт на фасадите и няколко стенописа, Мабоненг сега е център за обмен на опит между южноафрикански художници и подслон на модерни арт бизнеси, за който казват: "Защо обичаме Йоханесбург? Отговорът е прост. Обичаме Йоханесбург, защото е градът на иновациите. Квартал Мабоненг допринесе много за тази промяна." Но под блещукащата опаковка от кафенета и еклектични ко-уъркинг пространства, върлува притеснителната истина за тези опити да се съживят подобни окаяни квартали… и уличното изкуство е един от основните виновници..

Икономически растеж или джентрификация?

Джентрификацията е процес, при който инвеститори се възползват от ниските цени на определена зона за установяване на нов бизнес. Това включва преобразяване облика на квартала, така че да стане по-привлекателен за бъдещи клиенти. На пръв поглед това е мечтата на всеки, който е израснал в бедно домакинство. Но големите инвестиции от частния, а не от обществения сектор, водят до драстично покачване на наемите и цените на услугите за обитателите, изселвайки ги към по-евтини райони, където могат да смогнат с цената на живот. Никой не се замисля защо стенописите са част от проблема, но истината е, че профилът на обикновения джентрификатор (на възраст между 20 и 35 години), който използва стенописа като форма на инфраструктурно освежаване съвпада с този на човека, който е привлечен от стенописите. И така, как да предотвратим превръщането на стенописите в инструмент за изселване и да ги запазим като допинг за изоставените райони? В България случаите на джентрификация от този тип все още се броят на пръсти, но все пак има мегдан и за този феномен в бъдещето.

Ние от Fine Graff Art се стремим да предоставим достъпно изкуство на образователния сектор, независимо от училището или финансовото състояние на учениците. Знаейки недъзите на делегираните бюджети за образованието, "Великата Стена на България" дава равни възможности за набиране на средства на всички училища, които искат да имат ново изкуство и да подкрепят местни художници. Всеки продаден принт финансира на 100% мечтата на някое училище да получи стенопис. Бъди винаги нащрек за новостите около каузата и всичко що е изкуство, като последваш инстаграма ни тук.

.