Най-малкото се надяваме да одобри летния ни проект, където той е на фокус. След добрия старт с гимназията Дечко Узунов тази пролет, насочихме инерцията си към произведение, което ни отне около 6 месеца да финансираме и по-малко от 10 дни да изпълним. Върепки парещите лъчи на юлското слънце, от които OIKOS боите започнаха да кипят, Насимо и Све завършиха стенописа за ПТГ “Симеон Велики” навреме за 40-годишния юбилей на училището.

Завръщане към родното школо

За един от главните герои, Насимо, този проект не е обикновена поръчка, а завръщане към академичните корени на някогашното му училище, където учителите, за негово и тяхно недоволство, са го дондуркали да обръща внимание не само на изкуството. В замяна, 25 години по-късно той се връща да докаже, че гласуваното му доверие не е било напразно.

Ти всъщност ученик ли си на това училище?

Да, те дори пазят мои стари рисунки. Някои дори не си спомням, че съм правил. Те винаги са ме гледали с уважение - преди и след кариерата ми - дори и да бях ученик, който завърши по милост.

Какво беше да се завърнеш обратно в родния град? Имаш ли чувство за дълг към мястото, където си отраснал?

Да съм честен, храня такова чувство към цяла България. Затова и се върнах. Може би знаеш, че аз живях доста комфортен живот в Канада - всичките ми материални нужди бяха покрити и самата работа ми се получаваше. И все пак има нещо в България, което си заслужава, но трябва да работим към създаването на едно културно общество и да разпространяваме съобщението за изкуството. Една част от това предизвикателство трябва да се поеме от артистите, а другата от държавата чрез добра културна политика.

Колко голяма беше стената и колко време ви отне?

Стената е около 150 кв.м. и ни отне горе-долу 8 или 9 дни. Беше направена в такава адска жега, че повечето дни ходих да рисувам следобед. Све беше достатъчно смел да рисува по цял ден на 40+ градуса… все още се чудя как успя.

А освен жегата имаше ли други предизвикателства?

Бих казал не. Учителите и администрацията ни гласуваха пълното си доверие и ни се довериха на 100% с проекта. Не само това, но и бяха много активни в събирането на средствата за самата стена. Ние правим всичко възможно да наберем средства чрез онлайн и фестивални продажби на принтове, но учителите и директорите също трябва да осъзнаят влиянието, което имат върху ученическия състав и как могат да го насочат към по-бързото реализиране на проекта.

Как превъзмогваш ограниченията на малкото визуален материал? Сигурно е трудно да нямаш много база за сравнение?

Там, където няма референции, подхождам според настроението на личността. Гледам да създам образ, който предава настроението, което този човек съм чувал, че излъчва. Няма как да бъда напълно обективен, но няма нужда, защото е важно да следваме нашия креативен усет.

Рамо до рамо с Насимо

Све, ти си оставил следа във всеки стенопис на ФГА досега. Как се чувстваш след завършването на стената.

Това беше един от най-хубавите проекти тази година за мен. Организацията беше много добра и всичко беше приятно, въпреки че температурите бяха нечовешки. Всички се криеха от сутринта, а пък горе в самия кош на вишката ставаше 46 градуса заради отразяването на стената, но така става, когато работиш на пек.

Имах удоволствието да работя с Насимо и работата беше доста спокойна. От училището бяха организирали идеално всичко: отношението, вишката. Имахме всичко необходимо, за да стане перфектен проект. Аз работих основно по фона и запълвах основата на композицията. Направих трона и меча, а Насимо лицето, ръцете, дрехите. Имах намеса и малко в някои детайли. По принцип с Насимо така работим - той работи лице и ръце - фокусът на композицията - а аз фона.

Престоят беше приятен и идваха местни фенове да ни поздравяват и да казват колко се гордеят с Насимо, както и негови преподаватели. Директорът изключително добре реагира на присъствието ни. След като е преговарял с директора, на излизане полицай отива при директора и вика: “Тоя тука е нарисувал целия град. Той е вандал. Не трябва да говориш с него”. В отговор директорът казва: “Абе вандал, ама е най-добрият художник в страната и ще ни рисува стенопис.”

А щом е до изпълнението, много съм доволен от финалния резултат и до голяма част се дължи на Ойкос боите. Толкова много време ни спестиха, защото с лекота постигам всеки нюанс, който си намисля.

Ако искате да видите още съвместна работа между Насимо и Све, може набързо да постетите онлайн магазина ни с принтове, създадени в услуга на българските деца и образование. За да подкрепите училищен стенопис чрез принт само изберете желания артикул и посочете училището при поставянето на поръчката.