Какво те завлече в изкуството? Каква е твоята предистория? 

Това, което ме включи в изкуството, е може би самото ми предназначение да бъда тук сред хората на земята. Нямам художник в моето семейство, по-скоро са били търговци, зъболекари, доктори, преподаватели. Откатко се помня се занимавам с това и ми е било интересно. Почнах да си рисувам - и не само - занимавах се с глина и с всяквки материали, които родителите ми са предоставяли да творя. Много боледувах и си спомням времето, когато съм бил вкъщи и съм си рисувал. Нищо не ме е отклонявало. Спомням си веднъж - пак в един от тези дни на боледуване - при баба и дядо, когато поисках на дядо да ми нарисува нещо и той ми скицира един кон. Бях много впечатлен, а той никога не се е занимавал с изкуство, но го направи заради мен. После дълго време рисувах коне. След това започнах да работя с всякакви детски материали - водни, маслени и темперни бои. А за един рожден ден спомням как ми подариха книга на Велазкез.След тази книга много молех майка ми да ходим някъде да рисуваме нещо - тогава нямаше много неща. Не в музей, а някъде навън - при някой фонтан или нещо от сорта. Но да отговоря на въпроса ти - сигурно Господ ме е въвлякал в това.

Интересно, че спомена как дядо ти е нарисувал нещо за теб и те е впечатлило. Смяташ ли, че ролята ти на артист е да рисуваш за другите, а не за себе си.

Убеден съм, че изкуството е безсмислено, ако няма връзка с другияМного пъти съм чувал фразата, че някой дори сам да остане пак ще рисува. Ти нямаш нуждата някой да те гледа, за да го правиш, но ти като творец и част от всики тези 7 изкуства, които се излагат пред зрителите, си нужен да комуникираш с останалите.

А рисуваш ли за себе си?

Винаги първо рисувам за себе си; това, което мен ме вълнува, мен ме интересува и никога не съм поставял като приоритет дали ще се хареса и къде ще се изложи. Винаги е било свъразно с това, което ми е в главата. Даже, като почна да рисувам, ми идва нещо в главата и започвам да рисувам и него. Аз съм много импулсивен човек - стартирам спонтанно, душевно и после обмислям елементите, които подобряват работата.

Смятам, че голяма част от креативните хора са така - всичко почва с тласък, но трябва да имаш дисциплина да продължиш тласъка сам. Как е при теб процесът? Чакаш ли муза или форсираш креативния процес?

При мен рисуването никога не е спирало и не ми е познато това да не работя. Имам една максима, която гласи, че в моя житейски път единственото нещо, което не е ме предавало, освен родителите, е изкуството. И не ми е познато това да не го правя - то е моят живот. Не съм от хората, които чакат нещо да ми дойде отгоре. Седя и имам какво да работя или ако не ми е ден имам технически неща да извърша и работя върху тях. Според мен забавлението е в самия процес. И аз просто обичам да се занимавам с изкуство - това е неизменна част от моя живот. Не мога да чакам да ми падне отгоре - не съм този тип човек.

Имаш ли любим класик, защото се вижда, че клониш към старите майстори?

Технически винаги съм се възхищавал, проучвал и гледал към старите майстори: кой какъв цвят е заменил, фламандска или италианска техника. Не мога да определя любим. Моят класен - големят скулптор, Георги Радулов - казваше, “Изкуството не е състезание. Там има място и за Леонардо, и за Ван Гог, и за Роден”. Всеки ми харесва по различен начин. Но може би най-близкият до мен като човек, като житейски път, като творчество и разбиране, естествено е Леонардо. Караваджо и Велазкез също са много близки до мен. Не мога да пренебрегна останалите - те също ме вдъхновяват. Виждал съм 90% от твоечеството на Караваджо наживо и винаги ме е вдъхновявал. 

Той има доста интересна история на човек и творец.

Да, и Леонардо! Аз горестно го защитавам и смятам, че хората преди всичко трябва да се интересуват от изкуството на артиста, а не какво е правил приживе.

Да, но някой път е важно да видим как е живял творецът, за да разшифроваме картините му. 

То е неизменно. Всеки един човек рисува живота си. Аз харесвам и Франсис Бейкън, но той е в един различен свят.

Като казваш, че всеки рисува живота си, смяташ ли това да е една от причините защо изкуството е ценно.

Определено. То е свързано и с много неща: с израстването ти, с надграждането, което си направил през времето. Рисуването е вътрешният мироглед и нещата, които те интересуват, подобно на библиотека, се събират непрестанно във времето. Не знам точно как да го формулирам. Спомням си като бях млад, когато застанах пред картините на Велазкез и исках да ги докосна просто защото неговата ръка е била там. Ако разгледаме житейския път на Леонардо да Винчи и постоянното му развитие, виждаме, че неговият чичо, описван иначе като безделник, го е водил на поляната и му е показвал откъде влизат солите в растенията, откъде влиза водата, каква функция извършва листчето, каква корена - всичко това е оказало влияние на изграждането му като човек, показвайки как всъщност е творил през целия си живот. Животът му е бил изкуство. Така е с много творци - не може да се разграничиш от творческия си Аз, както като излезеш от ателието и да станеш друг. 

Понеже казваш, че творецът носи аура, искам да те питам: когато не си там да кажеш на зрителя какво казва изкуството ти, какво искаш то да казва вместо теб?

Искам изкуството ми да казва точно това, което съм искал да кажа, иначе в противен случай аз не съм си свършил работата. Едно изкуство трябва да разсмее, да разплаче, да възхити, да създаде някаква комуникация, някакви чувства - дали гняв, дали любов, или пък омраза. Аз не вярвам в тези неразбраните артисти, които хората не ги разбират, а те са много над останалите. Аз вярвам в това, че нещо като ме грабне, аз не му търся обяснение, но То ме поглъща. В картината намирам своята философия и влизам в един безмълвен и визуален диалог, който, според мен, кара хората да останат много време да гледат една картина. Ако я няма тая комуникация, ако го няма този вътрешен разговор, ако остана неразбран, то не съм си свършил работата. Ако трябва да напиша 10 страници концепции, щях да стана писател. 

Имаш ли любима техника на някой класик (освен сфумато)? 

Не влизам в такива техники като сфумато. По-скоро ми е интересна фламандската и италианската техника, т.нар. Техника на Караваджо. Може би защото има много последователи. Или на Рибера. За мен фламандската е основата и с годините съм забелязал малките промени, които всеки е добавил. Италианците започват с охра - започват с класическото бяло и черно, или класическия ван Дайк. След това те виждат, че разполагат с много оттенъци на сиво, но липсват топлите цветове и добавят охрата. Впоследствие, Тициан решава, че не трябва да е охра, понеже прави фигурите восъчни, и сменя охрата с цинобър. Един Рафаел, пък, не прави велатура със синьо върху фламандската техника, а със зелено, което е допринесло към съвременния кодек на телевизорите за цветност на фигурите. Класическтие техники са в онсовата на съвременните способи на изкуството. Както в един фотошоп има layer-и (пластове), така и в самата живопис. Тези слоеве, в които в класическата техника се добавя един цвят и после друг, виждаме сега във фотошоп. Затова ми е интересен и Ван Гог, който, за различка от класиците, работи с една по-едра четка по движенията на фигурата. Пикасо е работил през по-голямата част от живота си с фламандксата техника - синият период, розовият период, където е посигал живопис с 3-4 цвята. Всеки е направил неговия принос за изкуството, който присъства в най-модерните дигитални формати. Един Рубенс в много малките детайли очертава лека синя линия. Забърква едно бяло и синьо, което днес е много характерно за 3D дигиталното изкуство, което, за да се получи, трябва да има вътрешен червен и външен син контур. 

 

Имаш ли формат, с който си запознат, но не би го включил в официалната си работа? 

Няма такива неща. Аз съм може би един от първите да рекламират дигитален спрей на Самсунг и неговите възможности, така че няма рамки, които да съм си поставял с времето. Не мога да кажа, че правя скулптура като скулпторите, но не бих казал, че не ми е интересно. Пробвал съм и керамика, и графика - това съм и завършил - всичко, което ми е интересно се пробва. Просто плувам във свои води най-често. За мен е важно темата преди формата. 

Виждам, че често скачаш от сангина към бои. Какви са според теб отделните предимства на материалите? 

Сангинът е това, което най-много се доближава до старите майстори и в него смятам, че се запазва една определена мекота. Самият материал е близко до мен и често го употребявам и го харесвам повече от молива. Ако се водя по думите на Леонардо, че всеки материал има точка, линия, и петно, сангинът ги притежава и оставя един нежен отпечатък. При употребата му влизаш в ескиза и ти дава възможност да потънеш в светлината 

Вярно ли е усещането ми за религиозна тематика в картините ти? 

Аз не гледам да съм в границите на тематика, но винаги съм си казвал, че да имаш смелостта да се занимаваш с изкуство силата ти няма откъде другаде да идва освен от Бог. Преди време, когато бях в Дубай, една канадка ме пита дали вярвам в Бог. И аз ѝ казах, “Ще ми повярваш ли, ако ти кажа, че не вярвам, предвид, че се занимавам с изкуство.” За мен това няма откъде да дойде. Не търся определени библески сюжети, но преди съм се впечатлявал от тези на Лонардо и Рембранд, които са успявали да излизат от наратива и да ни накарат да се наслаждаваме на картината. Може би, напоследък, сега понеже рисувам за изложба, свързана с библейския път, съм на такава вълна. Но мога да кажа, че през целия си живот съм вярвал в Бог, но не търся неговото обяснение, че да го наместя в картините си. Аз смятам, че Бог е един и няма да тръгна да убеждавам някой друг в правотата на моя Бог. Комуникацията с Бог е лична и не гледам да я насаждам. Нормално е да ме интересува тази тематика, тъй като за мен всичко красиво е създадено от Бог. Вместо това голям фокус ми е бил жената,която има способността да даде живот. Ние не знам какъв ще е този плод - и Хитлер го е родила жена, но също и Леонардо - всеки човек дава плод, но трябва да направи избор как ще се развие. Аз имам възможността да създавам и съм поел тази отговорност.

Смяташ ли че светът е размагьосан? Че е прекалено предвидим и обясним?

Историята е показала, че може да се роди човек, който може да преобърне всичко на 180 градуса. Един човек на изкуството, на театъра, на музиката, на операта - той може да обърне света. Ние създаваме вкус. Аз създавам естетика на моя зрител. Ние учим хората какво да харесват. Аз често съм казвал, че художникът е в известен смисъл манипулатор, защото той казва на публиката къде да гледа. Художникът е привилегирован да учи обществото, също както музикантът и дизайнерът и пр.

Какво можеш да дадеш като съвет на начинаещия артист?

Не мисля, че изкуството се случва в съвет. Смятам, че ако наистина го обичаш, няма кой да те спре да го правиш, тогава то е твоето. Чувал съм много пъти “мама и тати не ми дават” или “аз обичам да рисувам, но нямам възможност”, но това преди всичко е избор. Ако не си взел това решение, не е било твоето място там. Не мога да казвам на някой да не се отказва. Ако се е отказал, то това си е негово решение. Но ако не се е предал, то той си е на мястото и това е неговото прозвище.

 

Провел интервюто Симеон Черепов

снимка: Лоолита Николова